Разтапяйки границите
Реализация: 21.04.2022 г.
Местоположение: гр. Благоевград, централна градска част
В концепцията на съвременния художник Рикардо Матлакас знамето принадлежи на политиката. Чрез своя пърформанс „Разтапяйки границите” той придава истинско значение на традициите и културата, които хората споделят, а не толкова на темите, за които хората се борят помежду си.
В „Разтапяйки границите” художникът се разхожда със специално направена желязна инсталация на главата си, държаща няколко фунийки за сладолед. Във всяка фунийка сладоледът представлява цветовете на избрани знамена на държави. Докато се разхожда, сладоледът се топи върху бялата му риза, оставяйки цветни следи. Чрез своето действие художникът иска символично да разтопи границите, оставяйки само сладостта и красотата на човечеството.
Първото изпълнение на „Разтапяйки границите” се случи в Армения през 2017 г. и с него авторът подчерта същността и красотата на арменската култура. Ризата е това, което остава от действието - ново знаме, което е "освободено” от политика, т.нар. "Sweet Flag".
През годините „Разтапяйки границите” се изпълнява и в други страни, говорейки на висок глас за различни видове проблеми между избраните държави, представени чрез цветовете на сладоледа във фунийките.
В България „Разтапяйки границите” ще загатне за дълговременния македонски въпрос в нашето съвремие и ще прикани всички хора да стопят границите, поставяйки на първо място общите си традиции и култура, както и да бъдат преди всичко хора. Знамената, които ще бъдат „претопени“ върху ризата на автора, са българското, гръцкото, македонското и това на Европейския съюз. Този абстрактен живопис, в който се превръща бялата риза след всеки пърформанс чрез сливането на флаговете на отделните държави в едно, е своеобразна покана към човечеството да преосмисли начина на разделение, по който живеем на Земята.
„Разтапяйки границите” е част от поредицата събития "Рикардо Матлакас в България" от творческата програма на Visionary за 2022 г., организирана с финансовата подкрепа на Националния фонд “Култура” и в партньорство с Италианския културен институт в София.
Фотограф: Михаела Драганова