Как пътуването и природата вдъхновяват уличното изкуство
VIDEO и SCKRE (Юлия Хайниш и Фредерик Зонтаг) са артистично дуо, което формира силно и вдъхновяващо партньорство. Те не се свенят да превърнат публичното пространство в свое ателие и смело да експериментират с неговите мащаби и контекст.
Екипът на Visionary имаше удоволствието да работи с Video.Sckre през лятото на 2023 г. и да бъде техен домакин в България. Заедно успяхме да създадем един от знаковите стенописи в София днес, гледащ към бул. България. - „Взаимовръзки”, който е част от комуникационната и информационна кампания на високотехнологичния и изследователски проект PROGENY, финансиран от ЕС. Имайки късметът те вече да са в България, съвсем естествено бе Visionary да ги покани да участват в стенописния проект СЕЗОНИ, който реализирахме паралелно на стенописа за PROGENY. И двете теми са доста силно свързани със стила им и посланията, които като цяло те оставят да ни замислят в техните произведения. Така жадни за рисуване и пътуване, Video.Sckre пристигнаха през август в София, а само 5 седмици по-късно и стотици навъртяни километри пътуване, те оставиха значим отпечатък на street art сцената в България и над 30 произведения на изкуството, създадени навсякъде по пътя им.
Както артистичният колектив споделя, те обичат да черпят своето вдъхновение най-често от природата, пътувания, наблюдения и преживявания си. Повече за тях в интервюто по-долу:
Как се сформирахте като колектив?
Първоначално се срещнахме на Meeting of Styles във Висбаден през 2016 г. Тогава, аз (Video), поканих Sckre да дойде и да ми гостува във Виена някой ден. Три седмици по-късно той се появи на вратата ми и прекарахме няколко страхотни дни заедно, изпълнени с рисуване. Някак си нашите стилове веднага си паснаха един с друг, както и ние на лично и духовно ниво. Две години по-късно имах голям проект, по който работих в Северна Австрия, така че в допълнение на него направих малък jam с приятели и отново имахме повод да се срещнем със Sckre. Оттогава активно работим заедно като дуо. Струва ми се, че това е най-естествената стъпка.
Какво даде израз на вашия художествен стил?
Стилът ни се развива основно по естествен начин, без да се опитваме да го навигираме в конкретна посока – това определено нямаше да сработи. Темата за фауната и флората вече съществуваше и при двама ни, така че се съсредоточихме върху това.
Постоянно се учим един от друг. И двамата имаме различни начини как да подходим към празна стена. Sckre определено беше този, който внесе фрийстайл и "джаз" в нашата динамика.
Аз със сигурност избирах по организиран и контролиран начин (напр. подготовка на скица, обмисляне на фон, композиция и т.н.), което по всяка вероятност е продиктувано от художественото ми образование по скулптура в университета. Преди да отида там имах по-свободен подход за това как творя. Предполагам, че съм се отучила от тези умения, като съм се фокусирала прекалено много върху планирането. Най-трудно беше да се върна към тази фриволност след художественото образование – един вид да не премислям нещата твърде много.
Sckre работи като сценичен художник за театър Kammerspiele в Мюнхен, а в свободното си време, прекарва в творчество навън сред градския пейзаж. Зад гърба си има дългогодишна практика на експериментиране с различни начини за нанасяне на цветове върху разнообразни повърхности и това смятам, че му дава повече свобода за изразяване. И двамата ценим суровата скица като основа за развитие на идея и понякога тя е достатъчна, поне за нас.
Освен съвместната ни работа, всеки от нас има своя собствена художествена практика и области на интерес и развитие, което е изключително важно, тъй като влияе и тласка нашата съвместна работа. Може да се каже, че това е безкраен цикъл на изследване и преплитане на нашите стилове и наученото в процеса.
Как решихте да участвате в отворената покана на Progeny за стенопис на тема “Социално-икономическо и екологично въздействие на текущото електронно производство и отпадъци”?
Видяхме отворената покана онлайн и веднага бяхме на едно мнение, че трябва да участваме. На първо място, тя съвпадна идеално със сферата ни на интереси - природа, устойчивост и разбира се, пътуване, съчетано с проекти. Социално-икономическото и екологичното въздействие на отпадъците/индустрията/капитализма е нещо, което не може да бъде пренебрегнато, особено когато пътуваме много и излизаме от зоната си на комфорт. Освен това устойчивостта е нещо, което ни интересува пряко, защото боята, която използваме в работата си, също произвежда микропластмаса и отпадък. През последните няколко години все по-често използваме минерални бои, което изглежда много приятен изход от този проблем. Въпреки това, те все още са супер скъпа алтернатива.
И не на последно място, България беше една от любимите ни туристически дестинации, така че поне трябваше да опитаме да участваме в отворената покана.
Какво беше вдъхновението зад скицата, с която участвахте и в последствие създадохте на стенопис? Какво е вашето послание с картината?
Като композиционна и символна основа избрахме функционалните и визуални свойства на печатна платка. Подобно на цикъла в природата и еволюцията, тя също работи чрез връзка, проводимост и съпротива. Изкуствените графични форми в долната част на нашия стенопис се развиват по-нагоре в органични елементи, част от заобикалящата ни природа. В златното сечение на картината е поставен чипът, а той е изобразен в цветовете на дъгата, подобно на сапунен мехур (основната тема на изследователския проект PROGENY). Между композиционните елементи на платката са поставени животни. В смисъла на холистична и взаимозависима система решихме да включим по един представител от всяко животинско царство.
Замърсяването на околната среда от всякакъв вид е не само червен флаг за нашето поколение, но често е и емоционално заредено. Трудно е да се намерят решения от тази изходна позиция, поради което ние като художници се концентрираме върху нашата сила – визуалното изкуство, за да дадем на тези идеи и подходи нужното публичното пространство, което заслужават.
Едно от нашите основни послания в тази стенопис е, че с помощта на импровизация, реорганизация и адаптация – което е част от човешкото творчество – могат да се развият нови решения. Всяка криза тласка към разпадането на остарелите поведенчески модели и провокира появата на нови форми на поведение – следователно прогресът се случва само чрез инициатива.
Участвахте и в стенописен проект СЕЗОНИ, докато бяхте в София. Вашите стенописи бяха в два сезона – ЛЯТО и ЗИМА (всеки от двата създадени за по един ден). Как се отнасяте към темата за изменението на климата, която беше основният фокус на проекта?
Художественото ни разбиране за природата е идеалистична и фантастична версия на реалността. Показва нещо, което може вече да е изгубено или никога да не е съществувало, но може да бъде – в зависимост от това как човечеството успява да навигира корана, наречен “Земя”. Подобно на всички други международни артисти, участвали в СЕЗОНИ, ние също наблюдаваме загуба на различните сезони в нашите родни ширини. С всяка изминала година надеждата за предотвратяване на изменението на климата става все по-предизвикателна. Темите, които отвличат общественото внимание от тази криза, на пръв поглед се разграничават от нея, но те са едно! Всички така наречени “проблеми” са свързани един с друг, но хората и особено политиците и медиите умишлено пренебрегват това. Те не просто са късогледи - бързата икономическа печалба означава повече за тях.
Какво друго може да предложи изкуството на публиката освен вдъхновение за алтернативни начини на мислене? В крайна сметка обществото само може да реши как да консумира и как да живее.
Имате завладяващо портфолио с интериорни стенописи и много впечатляващи големи стенописи в публичното пространство. От друга страна, знам, че и двамата имате страст да рисувате на изоставени и скрити места. Разкажете ни повече за тези начинания. Има ли странна или забавна история, която свързвате със скорошно рисуване?
Наистина има много истории за разказване (и, разбира се, някои, които не трябва да се разказват). Обикновено рисуването в изоставени местности е нещо, което се третира и възприема по много различен начин. Австрия и Германия имат строга политика за това, не е забавно и не се приема от закона. Но веднага щом прекрачите границите (в посока юг и изток), хората са по-отворени, заинтересовани и с по-позитивен дух. Срещнахме много гостоприемство през годините. Изкуството винаги ви поставя в контакт с хората и ви свързва без необходимост от общ език – то е ЕЗИКЪТ.
И така, една история от Румъния след петседмичното ни пътуване из България, се случи в полуизоставена въглищна мина. Обичаме да изследваме тези изгубени места (целенасочено избягваме частите, които все още са активни) заради тяхната функционална архитектура и разбира се, дивата природа, която си възвръща територията. И така, след часове на проучване, решихме да нарисуваме малко парче. В момента, в който добавяхме последните детайли, се приближи кола и от нея изскочиха полицаи и работници от въгледобивната мина. Всички те изглеждаха доста спокойни, след като разбраха, че просто рисуваме там (те се страхуваха повече, че някой ще открадне метала) и полицията беше още по-щастлива, когато видя, че цветовете на униформата им съвпадат с нашия малък стенопис, който беше щастлива случайност. Имахме забавен разговор, те ни направиха комплименти за картината и накрая всички си тръгнаха щастливи. Може би това не звучи като нищо особено, но за нас това беше едно от най-положителните преживявания с полицията, което някога сме имали.
Прекарахте известно време в пътуване из различни планини и кътчета. Какви са впечатленията ви от България?
Ние сме абсолютно влюбени. И все пак пет седмици не бяха достатъчни, за да разгледаме цялата страна. Посетихме предимно в планините и природните резервати. Никога не сме виждали толкова много различни диви животни в естествената им среда. България има късмета да е толкова богата страна в този смисъл. Богатството е нещо, което е в очите на наблюдателя, въпреки че много хора вероятно не биха го приели по този начин. Въпреки това потенциалът на природата и нейното разнообразие бяха спиращи дъха. (Този аспект на дивата природа не е нищо, което можете да намерите в нашата родина, всичко е хуманизирано и контролирано.)
Срещнахме също много гостоприемство и топлота от хора по време на нашето пътуване. Също така публичните произведения на изкуството и паметниците, които могат да бъдат видени в цялата страна, оставиха отпечатък върху нас и заедно с пейзажа нашите скицници се попълниха автоматично. Пътуването обикновено тласква развитието на стила ни още повече, което ни помага на професионално ниво. България определено ни повлия. Надяваме се да се върнем!
--
Художественото дуо VIDEO.SCKRE съчетава фантастичната представа за фауна и флора върху мащабни стенописи и платна.
В основата на работата на VIDEO (Юлия) е бързата и интуитивна скица. Тя се фокусира върху образите на животни в движение, докато SCKRE (Фредерик) ги свързва със своите абстрактни пейзажи, форми и силуети. Заедно двамата художници често експериментират с различни формати, материали и техники. Обединяващият елемент на собственото им художествено творчество е фикционалната представа за природата.
SCKRE – Фредерик Зонтаг (1988 г., Германия) балансира между своето влечение към абстрактен стил графити и своята професия и академично образование на сценичен художник. Той черпи своето вдъхновение от формите на природата, както и от геометрията.
VIDEO – Юлия Хайниш (1990 г., Австрия) завършва история на изкуството във Виенския университет, а след това следва изящни изкуства с фокус върху скулптурата и трансмедийно пространство в Университета по изкуства в Линц. Повтарящите се мотиви в нейното творчество са животни в движение, преход от едно състояние към друго, различни слоеве и повторения.
Заедно те развиват студио в Линц (Австрия) от 2018 г. насам и реализират национални и международни проекти, свързани със стенописи и изкуство.
-
Текст: Деляна Ангелова
Снимка на корица: Дъг Гилън
Снимки в публикацията: Михаела Драганова, Дъг Гилън (Fifth wall TV), снимки от личен архив Video.Sckre