Моето Visionary преживяване - разказ на Леа Санчез-Батестини

В третата си година в университета трябваше да прекарам един семестър в чужбина - тогава за първи път потърсих информация за София. Бях чувала за България съвсем малко. Въпреки това бях привлечена от тази страна с магичната й природа. Столицата София изглеждаше мистична и в същото време много любопитен град, съчетаващ история и съвремие по еклектичен и все пак чаровен начин. Всички казваха, че това е хубаво и готино място за живеене. В крайна сметка отидох някъде другаде, но България и София останаха в съзнанието ми. 

За да завърша обучението си в областта на социалните и политическите науки, трябваше да изкарам задължителен професионален стаж в четвърти курс. Знаех само едно - че искам да го направя в културния сектор, макар че не се бях ориентирала в каква посока, винаги съм се интересувала и съм се увличала от изкуствата, особено от музиката и от съвременния танц. А и вече имах малко опит в тази посока, след работата ми за няколко музикални фестивала в родния ми град Тулуза. Така София се превърна в мястото, за което веднага се сетих за стаж. Започнах да разглеждам културните организации в страната (което не беше лесно, тъй като не разбирам български език). И в някакъв момент се появи уебсайтът на Visionary. Започнах да преглеждам сайта, за да се запозная с проектите и екипа, всички изглеждаха приятни и щастливи. Когато пристигнах, първите ми мисли се насочиха към всичко, което изглеждаше различно: архитектурата, начинът, по който е построен градът, планината, а също и фактът, че бях на задната седалка на колата с двама непознати (а и аз бях непозната за тях), които приеха да ме вземат за няколко месеца със себе си. Бих казала, че от това място, за което съвсем нищо не знаех, се зараждаше нещо мистериозно. Много бързо Диди и Йоан ме разведоха из целия град и това, което изглеждаше мистериозно, се превърна в мой дом.

Казвам се Леа и съм от Франция. Бях част от екипа на Visionary през 2023 г. като проектен координатор и имах невероятно преживяване, изпълнено с емоции, житейски и професионален опит. Нека ви разкажа за него!

Нямаше нито една седмица или ден, който да е същият като предишния. В ролята си на координатор на проектите моите задачите бяха разнообразни. Участвах във всички срещи, обсъждания и цялостно планиране на дейността на Visionary. Работата с Диди и Йоан бе истинско удоволствие, а да ги наблюдявам как общуват и се допълват в уменията си – безценен пример за уважението на всяка идея и мнение.

През 2023 г. Visionary имаше заложени проекти предимно с чуждестранни артисти, което така или иначе наложи английския език като основен в комуникацията. Това ми даде увереност и спокойствие, въпреки това беше много мило, че дори срещите да се провеждаха изцяло между българи, те се водеха отново на английски език, за да мога да слушам и да се включвам пълноценно. 

В хода на стажа една от основните ми мисии беше координацията на съвместен проект с френския художник Яник Мартин в Марсилия, Франция. Доверието, което екипът ми гласува, да водя самостоятелно комуникацията на френски език – имейл кореспонденция, обаждания и онлайн срещи, ме вдъхнови и мотивира да представя по най-добрия начин Visionary пред бъдещите френски партньори. Не беше никак лесна задача, но успешно намерих и организирах галерията, която бе домакин на изложбата What the Heck през юли 2023 г. Във всички пречки и малки победи мой спътник бе Диди, от която научих толкова много за преговорите и силата на комуникацията. Радвам се, че на база моето проучване и усилия Visionary намери подходящ партньор за реализиране на този проект.

По време на стажа ми бяха осъществени 8 проекта: ГРАФФОПОСТ vol.10, първите 2 издания на резиденция КОРЕН и съпътстващите ги изложби с Йоханес Мундингер ("Бележки за Бов") и Щефен Мишке ("7 дни в Бов"), "Крехки кости", разбира се изложбата "What the Heck?", и стенописите "Пътеводители", "Взаимовръзки" и “СЕЗОНИ”.

Научих толкова много през месеците, прекарани с Visionary; беше много интересно да видя спецификата на всеки проект, през подготовката му, предизвикателствата, промените и чак до крайните резултати. Преди да работя с Visionary, не знаех нищо за уличното изкуство - основно в главата ми то се свеждаше до Banksy и графитите. Беше ми приятно да открия по нов начин тази субкултура и да наблюдавам художествените процеси и техники на различните художници, с които имах възможност да работя.

Въпреки че всеки един от проектите беше супер интересен, вярвам, че черешката на тортата за мен бе „СЕЗОНИ“. От една страна може би защото това беше последният проект по време на стажа и ми беше много тъжно, че трябва да замина - буквално вече изпитвах носталгия по нещо, което все още не е съвсем отминало. Също така, заради продължителността и мащаба - 10 дни, 400 кв. м, 12 невероятни художници от цял свят - буквално! Беше наистина интензивно и изморително не само защото работехме активно по цял ден, но и се забавлявахме с пълна сила до късно вечерта. И абсолютно обичах този процес на наситеност! Проектът и хората, които срещнах, ще останат завинаги в сърцето ми.

По време на стажа имах късмета да живея в студиото на Visionary – имах своя самостоятелна стая и споделях работното пространство и кухнята с екипа. Това ми даде възможност да прекарвам много време с Йоан и Диди и се сближихме – освен че работихме заедно, времето, прекарано с тях, беше изпъстрено с изложби, концерти, артистични представления, кино и музикални фестивали. Точно затова бих казала, че моето “Visionary преживяване” бе дълбоко свързано и с откриването на културната сцена и събитията в града. Диди и Йоан се постараха да ме интегрират в своя живот и приятелски кръг. Посетихме "Sofia Live Fest" през юни, най-големия джаз фестивал "A to Jazz" през юли, концерт на The Chemical Brothers през август, както и още редица артистични събития и по-малки концерти на различни места в София. Успях да се потопя в същината на уличното изкуство в София покрай новите приятелства, които създавах около Диди и Йоан. Освен това те често ми разказваха за българската история и традиции; бяха също и чудесни учители, които ми помогнаха да науча и придобия някои основни умения по български език.

Неизмеримо благодарна съм за тези безценни месеци и опит, придобит с Visionary и целия екип. Те са толкова трудолюбиви, решителни и влагат цялата си душа във всеки проект - изключително съм горда, че имах възможността да бъда на стаж точно при тях. Искрено се запалих по градските култура и изкуство, забавлявах се сърдечно и чувствам, че научих много не само за работата, но и за себе си.

Това преживяване беше уникален взрив - от начало до самия му край! Благодаря за всичко.

––

Леа Санчез-Батестини е от Тулуза, южна Франция. След като изучава социални и политически науки в Sciences Po Toulouse, тя прекарва няколко месеца през 2023 г. на стаж като координатор на проекти във фондация Visionary, за да завърши магистърската си степен.

Запалена от този стаж, тя планира да продължи да работи в областта на уличното изкуство и управлението на проекти в областта на визуалните изкуства.

Текст: Леа Санчез-Батестини
Снимки в публикацията: Михаела Драганова