Първият голям стенопис - опитът на Летисия Гарди

Тази година проект ГРАФФОПОСТ се появи спонтанно в артистичната програма на Visionary. С пристигането на Летисия Гарди в екипа ни през април и опознаването на нейното изкуство и талант (разгледа ли нейния арт профил - @laetidrawi?), решихме да я предизвикаме с изрисуването на стена - в крайна сметка това е, което правим. Вярваме, че да преживее от първо лице пълния процес на създаване на един проект с Visionary през призмата на художник е безценна гледна точка, която да допринесе за разбирането на Летисия като стажант, това какви са нашите отговорности, работа, принос както към артистичната сцена, така и към публичното пространство.

Бяхме хвърлили око на една стена в квартала, където от няколко години се намира студиото на Visionary, и решихме, че това е идеалният размер за едно добро начало за Laeti. Този необичаен трафопост беше домът на беден скитник с 3 кучета. Миналата зима човекът почина, но кучетата останаха. Оттогава насам живущите в квартала се грижат за тях и така лека-полека се обединиха като общност около тази своя мисия.

Осъзнавайки необходимостта от промяна в този ъгъл, екипът на Visionary реши да внесе цвят в квартала с 11-то издание на Graffopost и да допринесе за грижата на общността за мястото и кучетата. Laeti се впусна веднага в идеята и така се появи нейният стенопис „Carnavalesque“, който напълно промени настроението на района.

Ето какво споделя Летисия за първия си опит като градски артист в публичното пространство на София и първата си по-голяма стена:

Този проект в градската среда създаде интересни връзки и моята картина привлече вниманието на хората, съживявайки пространство като място за спиране, разговор и споделяне. По време на рисуването се срещнах с различни хора с разнообразен произход и образование – срещах странници, възрастни изтънчени дами, деца, художници, млади хора и всеки път те ми споделяха с кое лице и по какъв начин се свързват. Тогава наистина се почувствах много щастлива, че лицата ми създават такива асоциации, а зрителите се припознават със стенописа и историите, които намират вътре за себе си. Едно лице може да им напомни за емоция - като радост или тъга, за човешко състояние - като да си напушен или пиян, но също и за известни популярни герои - като Бисквитеното чудовище от Улица Сезам, или дори традиционните български кукерски маски, или фараоните от Египет, и много други. Хората бяха живо заинтригувани и стената не ги остави безразлични.

Съвсем нормално, а и съм чувала много пъти, че уличното изкуство има за цел да накара хората да спрат и да си зададат въпрос. Толкова се радвам, че изкуството ми повлия на другите по такъв начин. И въпреки това, останах очарована колко лесно хората в София просто спират и те заговарят Те не са в постоянно бързане, не са стресирани и заклещени в индивидуалната си ежедневна траектория, както е например в Париж (от опита ми в този град). Поне 20 човека се спряха дори само да попитат къде са отишли ​​3-те кучета, което ме накара да разбера, че това е истинска тема на тази улица, която обединява жителите.

 

Този проект ме накара да видя градското пространство на София в съвсем различна светлина и ми даде представа за публичното изкуство като цяло - че тук съществува истинска общност и хората оценяват да виждат заобикалящата ги среда цветна и изпълнена с изкуство. Това ми създава усещането, че в София има по-малко бариери и това да създадеш проект на улицата изглежда по-лесно, тъй като е подкрепяно от хората. Те наистина се интересуват от живота на улицата и заобрграждащата ги среда, освен това градската атмосфера е важна за тях.

Имах много разговори с хора на улицата по време на процеса на рисуване. Най-запомнящ се беше с един индиец, който се отби и ми каза, че сме се срещали в минал живот. Той ми предложи баклава и започнахме да говорим за минали животи и индуизъм и така почти половин час.

Освен това имах наистина интересни разговори с по-възрастните дами от квартала - те са любимите ми и искрено ме изненада, това че са едни от най-отворените хора, които срещнах през последните няколко дни на рисуване. Те се интересуваха от моята концепция и цел, която си поставям с моята картина, така че изразиха много автентична загриженост и отношение към проекта.

Една от тях ми каза, че вижда изгубени и случайни лица без връзка помежду си. Но тогава споделих с нея моята цел и вдъхновение да изобразя различни лица, представящи многообразието от хора и емоции. Една от основните ми цели беше чрез комбиниране на щастливи и тъжни емоции да наблегна на силата на приемането на всяка емоция като контрапункт на света, който е разделен от дуалност, която често много религиите възпитават. Накрая й бяха необходими не повече от 10 минути, за да го оцени и да види точно обратното на това, което беше видяла първоначално.

Рисуването като едно, на две или повече лица, е като напомняне колко е красиво, когато сме обединени в многообразието, a използвайки ярки цветове, мога да балансирам тъжните изражения с радостта. - продължава да разказва Летисия Гарди.

Освен това тези лица и техните форми са пряко свързани с традиционните маски, които могат да бъдат намерени в много различни култури по време на празненства и карнавали на улицата или за отдаване на почит към мъртвите хора. В този случай чувствам, че моят стенопис и моите лица са почит към бедния скитник, който почина миналата зима. Наистина чувствам, че днес хората се страхуват предимно от смъртта и я виждат като нещо, свързано само с тъга, но с моето изкуство бих искала да подчертая, че винаги можем да запазим нещо хубаво от миналото, независимо дали е да празнуваме мъртвите хора или просто да празнуваме тъжните емоции, които много хора крият с „маски“ всеки ден, а не трябва да е така.

В моето изкуство съм повлияна от духовните шествия в Индия и Шри Ланка, където има много хора с цветни костюми и маски, които под ритъма на музиката танцуват и споделят своята благодарност и признателност за това как някой е живял живота си. Така че рисуването в публичното пространство на лица, подобни на маски, с много ярки цветове, за мен е като че им придавам живот и им позволявам да танцуват като на карнавал из улиците на града. Що се отнася до черните контури и форми на лицата, намирам вдъхновение в авангардния период на изкуството. От друга страна, подходът във Фовизма, Кубизма, Сюрреализма, които като течения в изкуството са до известна степен повлияни от африканското изкуство и маски, също оказва влияние върху формите на моите герои.

Когато обикновено рисувам лицата си, започвам с една непрекъсната линия. В началото никога не знам какъв ще бъде резултатът, но линията е това, което ме води в композицията, чак след това виждам връзки между различни форми и правя детайлите на лицата. В създаването на своята скица за този проект и избора на цветове, имах възможност да чуя съветите на екипа на Visionary. Наистина съм благодарна, че стажувам и работя в тази красива и вдъхновяваща организация, защото чувствам, че ме подкрепят и разбират силното ми желание да развивам изкуството си, да изразявам себе си и да го споделям и свързвам с другите в публичното пространство. В началото, когато говорихме за рисуване на тази стена, не очаквах толкова много от проекта - такова професионално отношение, комуникация и споделяне с публиката. Рисувах 4 дни по около 10 часа на ден и времето минаваше толкова бързо, че се чувствах като голям облак, погълнат от всичките ми лица, които за първи път бяха в голям мащаб, много по-големи от мен. Но се почувствах и в облак, свързан с хората, живеещи в квартала, и намерих много смисъл, като видях как допринасям за развитие на общественото пространство и правех хората щастливи с моето изкуство.

В крайна сметка сега разбирам много повече целта на изкуството в публичното пространство и ангажираността на Visionary - създаване на връзки с общността, градската среда и художниците, но и от друга страна ми помогна да усетя интензитета на работа, процеса на рисуване, колко може да бъде изтощителен и физически!

За мен беше удоволствие да си сътруднича с Visionary за този проект и съм благодарна, че съм част от Graffopost в 11-тото издание на проекта. Това ме мотивира да продължа да развивам уменията си да рисувам в публичното пространство, както и артистичния си стил. Мисля, че София ми дава страхотна възможност за това - хора от квартала вече ме помолиха да изрисувам вратите или шорите на техните гаражи. Добро начало, нали?

--

Снимки: Михаела Драганова
Проект Граффопост vol.11 feat. Laeti Drawi е част от инициативата Граффопост :: Квартали.
Разгледайте повече снимки от проекта ТУК.